отмъщавало

Речник на българския език

1. отмъщавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмъщавало е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмъщавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отмъщавало е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отмъщавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отмъщавало е производна форма на отмъщавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отмъщавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отмъщавало е производна форма на отмъщавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).