отмъщавала

Речник на българския език

1. отмъщавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъщавала е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъщавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъщавала е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отмъщавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отмъщавала е производна форма на отмъщавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отмъщавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отмъщавала е производна форма на отмъщавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).