отмъщавал

Речник на българския език

1. отмъщавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъщавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъщавал е производна форма на отмъщавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъщавал — мин. деят. св. прич. м. р.

отмъщавал е производна форма на отмъщавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отмъщавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмъщавал е производна форма на отмъщавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).