отмъстявал съм

Речник на българския език

1. отмъстявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал съм е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал съм е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъстявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал съм е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).