отмъстявало си

Речник на българския език

1. отмъстявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отмъстявало си е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отмъстявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отмъстявало си е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отмъстявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отмъстявало си е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).