отмъстявала съм

Речник на българския език

1. отмъстявала съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала съм е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъстявала съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала съм е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

3. отмъстявала съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала съм е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).