отмъстявала е

Речник на българския език

1. отмъстявала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала е е производна форма на отмъстявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъстявала е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала е е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отмъстявала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъстявала е е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).