отмъстявал

Речник на българския език

1. отмъстявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъстявал е производна форма на отмъстявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъстявал — мин. деят. св. прич. м. р.

отмъстявал е производна форма на отмъстявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отмъстявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмъстявал е производна форма на отмъстявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).