отмъстил съм

Речник на българския език

1. отмъстил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъстил съм е производна форма на отмъстя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъстил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отмъстил съм е производна форма на отмъстя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).