отмъквала

Речник на българския език

1. отмъквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъквала е производна форма на отмъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отмъквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отмъквала е производна форма на отмъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отмъквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отмъквала е производна форма на отмъквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отмъквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отмъквала е производна форма на отмъквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).