отмъквал

Речник на българския език

1. отмъквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъквал е производна форма на отмъквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отмъквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отмъквал е производна форма на отмъквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. отмъквал — мин. деят. св. прич. м. р.

отмъквал е производна форма на отмъквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. отмъквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

отмъквал е производна форма на отмъквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).