отморил съм

Речник на българския език

1. отморил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отморил съм е производна форма на отморя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отморил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отморил съм е производна форма на отморя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).