отместило е

Речник на българския език

1. отместило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отместило е е производна форма на отместя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отместило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отместило е е производна форма на отместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).