отместила

Речник на българския език

1. отместила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отместила е производна форма на отместя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отместила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отместила е производна форма на отместя (мин. деят. св. прич. ж. р.).