отместели

Речник на българския език

1. отместели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отместели е производна форма на отместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отместели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отместели е производна форма на отместя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).