отместела

Речник на българския език

1. отместела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отместела е производна форма на отместя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отместела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отместела е производна форма на отместя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).