отлял

Речник на българския език

1. отлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлял е производна форма на отлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлял — мин. деят. св. прич. м. р.

отлял е производна форма на отлея (мин. деят. св. прич. м. р.).

3. отлял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлял е производна форма на отлея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. отлял — мин. деят. св. прич. м. р.

отлял е производна форма на отлея (мин. деят. св. прич. м. р.).