отлющил съм

Речник на българския език

1. отлющил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отлющил съм е производна форма на отлющя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. отлющил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

отлющил съм е производна форма на отлющя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).