отлющил си

Речник на българския език

1. отлющил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отлющил си е производна форма на отлющя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отлющил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отлющил си е производна форма на отлющя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).