отлющил е

Речник на българския език

1. отлющил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлющил е е производна форма на отлющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлющил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлющил е е производна форма на отлющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).