отлющило е

Речник на българския език

1. отлющило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлющило е е производна форма на отлющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлющило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлющило е е производна форма на отлющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).