отлющила е

Речник на българския език

1. отлющила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлющила е е производна форма на отлющя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отлющила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлющила е е производна форма на отлющя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).