отлющели

Речник на българския език

1. отлющели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отлющели е производна форма на отлющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отлющели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отлющели е производна форма на отлющя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).