отлющел

Речник на българския език

1. отлющел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлющел е производна форма на отлющя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлющел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отлющел е производна форма на отлющя (мин. деят. несв. прич. м. р.).