отлъчвал си

Речник на българския език

1. отлъчвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отлъчвал си е производна форма на отлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. отлъчвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отлъчвал си е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. отлъчвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

отлъчвал си е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).