отлъчвало си

Речник на българския език

1. отлъчвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало си е производна форма на отлъчвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлъчвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало си е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. отлъчвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

отлъчвало си е производна форма на отлъчвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).