отлудувала

Речник на българския език

1. отлудувала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлудувала е производна форма на отлудувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отлудувала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлудувала е производна форма на отлудувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. отлудувала — мин. деят. св. прич. ж. р.

отлудувала е производна форма на отлудувам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. отлудувала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отлудувала е производна форма на отлудувам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).