отлостило

Речник на българския език

1. отлостило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлостило е производна форма на отлостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлостило — мин. деят. св. прич. ср. р.

отлостило е производна форма на отлостя (мин. деят. св. прич. ср. р.).