отлостила

Речник на българския език

1. отлостила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлостила е производна форма на отлостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отлостила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отлостила е производна форма на отлостя (мин. деят. св. прич. ж. р.).