отлостил

Речник на българския език

1. отлостил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлостил е производна форма на отлостя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлостил — мин. деят. св. прич. м. р.

отлостил е производна форма на отлостя (мин. деят. св. прич. м. р.).