отлостел

Речник на българския език

1. отлостел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отлостел е производна форма на отлостя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отлостел — мин. деят. несв. прич. м. р.

отлостел е производна форма на отлостя (мин. деят. несв. прич. м. р.).