отлепила

Речник на българския език

1. отлепила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отлепила е производна форма на отлепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отлепила — мин. деят. св. прич. ж. р.

отлепила е производна форма на отлепя (мин. деят. св. прич. ж. р.).