отлагало

Речник на българския език

1. отлагало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлагало е производна форма на отлагам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отлагало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отлагало е производна форма на отлагам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. отлагало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отлагало е производна форма на отлагам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. отлагало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отлагало е производна форма на отлагам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).