откъснел

Речник на българския език

1. откъснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъснел е производна форма на откъсна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откъснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

откъснел е производна форма на откъсна (мин. деят. несв. прич. м. р.).