откъсвал

Речник на българския език

1. откъсвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъсвал е производна форма на откъсвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откъсвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откъсвал е производна форма на откъсвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. откъсвал — мин. деят. св. прич. м. р.

откъсвал е производна форма на откъсвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. откъсвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

откъсвал е производна форма на откъсвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).