откъртило

Речник на българския език

1. откъртило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откъртило е производна форма на откъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откъртило — мин. деят. св. прич. ср. р.

откъртило е производна форма на откъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).