откупило си

Речник на българския език

1. откупило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

откупило си е производна форма на откупя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. откупило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

откупило си е производна форма на откупя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).