открило

Речник на българския език

1. открило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

открило е производна форма на открия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. открило — мин. деят. св. прич. ср. р.

открило е производна форма на открия (мин. деят. св. прич. ср. р.).