откривало

Речник на българския език

1. откривало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откривало е производна форма на откривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откривало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откривало е производна форма на откривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. откривало — мин. деят. св. прич. ср. р.

откривало е производна форма на откривам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. откривало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откривало е производна форма на откривам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).