откривал

Речник на българския език

1. откривал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откривал е производна форма на откривам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откривал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откривал е производна форма на откривам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. откривал — мин. деят. св. прич. м. р.

откривал е производна форма на откривам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. откривал — мин. деят. несв. прич. м. р.

откривал е производна форма на откривам (мин. деят. несв. прич. м. р.).