откосил

Речник на българския език

1. откосил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откосил е производна форма на откося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откосил — мин. деят. св. прич. м. р.

откосил е производна форма на откося (мин. деят. св. прич. м. р.).