откопчавало

Речник на българския език

1. откопчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откопчавало е производна форма на откопчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. откопчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

откопчавало е производна форма на откопчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. откопчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

откопчавало е производна форма на откопчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. откопчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

откопчавало е производна форма на откопчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).