отковяло

Речник на българския език

1. отковяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отковяло е производна форма на откова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отковяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

отковяло е производна форма на откова (мин. деят. несв. прич. ср. р.).