отковяла

Речник на българския език

1. отковяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отковяла е производна форма на откова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отковяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

отковяла е производна форма на откова (мин. деят. несв. прич. ж. р.).