отковели

Речник на българския език

1. отковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

отковели е производна форма на откова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. отковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

отковели е производна форма на откова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).