отковало

Речник на българския език

1. отковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

отковало е производна форма на откова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. отковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

отковало е производна форма на откова (мин. деят. св. прич. ср. р.).