отковала е

Речник на българския език

1. отковала е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отковала е е производна форма на откова (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. отковала е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

отковала е е производна форма на откова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).