отковал

Речник на българския език

1. отковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отковал е производна форма на откова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отковал — мин. деят. св. прич. м. р.

отковал е производна форма на откова (мин. деят. св. прич. м. р.).