откликнел

Речник на българския език

1. откликнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

откликнел е производна форма на откликна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. откликнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

откликнел е производна форма на откликна (мин. деят. несв. прич. м. р.).