отклещил е

Речник на българския език

1. отклещил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отклещил е е производна форма на отклещя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. отклещил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

отклещил е е производна форма на отклещя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).